ПРЕДГОВОР

В наше време успехите на официалната медицина са безспорни. Една от главните задачи, които стоят пред нея, е установяването на болестта в ранен стадий, което ще доведе до много по-ефективно лечение. Както и преди, проблем за медицината остава разбирането за това, какво е болест, какви са причините за възникването ѝ и какво трябва да се направи, за да не се появява. Съвременната медицина направи значителна крачка напред, когато лекарите разбраха, че не е перспективно да се лекува един отделен орган - щом боледува целия организъм, трябва да се лекува организмът като цяло. В тази връзка се засили интересът към източната медицина, където лечението е ориентирано именно към целия организъм. Медиците се сблъскаха с такива понятия като „енергийни канали" и „меридиани". Представата за организма не само като физическа, но и като енергийна система постепенно навлиза в разбирането на всеки лекар.

Според източната медицина човек преди всичко е енергийна система, която взаимодейства с целия свят. По-нататъшното развитие на официалната медицина доведе до осъзнаване на факта, че в основата на заболяването е намаленият имунитет и че в основата дори на онкологичните заболявания лежат нарушения на имунната система. Имунната система е свързана с енергетиката на организма и зависи от нея. Диагностиката и въздействието върху енергийната система са перспективни области в съвременната медицина. Но има и други фактори, от които зависи физическото състояние на организма.

Преди стотици години Авицена направил експеримент, като поставил една овца недалеч от вълк. След три дни тя умряла, макар че била физически здрава. Ясно е, че това, което наричаме съзнание и психика, определя в значителна степен състоянието на организма. Овчарите в Средна Азия използвали следния метод за лечение. Когато след неуспешно раждане заболялата овца не можела вече да става и никакви средства не ѝ помагали, вместо мъртвото агънце ѝ давали живо, взето от друга овца. Тя го хранела, грижела се за него и оздравявала. Значи това, което ние наричаме психика, може да помогне, когато не помагат никакви лекарства. У човека, чието психично ниво е неизмеримо по-високо, отколкото на животните, този ефект съответно е много по-силен. Без познаване на законите за съществуването на човешката психика е невъзможно хармоничното развитие на съвременната медицина.

Благодарение на експериментите на Франц Месмер и Зигмунд Фройд бил преодолян значителен етап в разбирането на това, как психиката на човека е свързана с неговото здраве. Според Месмер върху здравето на човека в голяма степен влияят не само силните стресови преживявания, но и незначителните. Много важно е да се разбере колко дълбоко проникват те в психиката. Следователно дълбочинните въздействия влияят сериозно върху здравето на човека. Зигмунд Фройд е направил откритие, което свързало психологията и медицината. Той доказал, че дълбочинните подсъзнателни структури живеят по свои закони и че преживеният стрес никога не изчезва, остава там и след време може да предизвика болест.

Изследванията си в областта на биоенергетиката аз започнах преди около петнадесет години. Първоначалната ориентация беше следната: върху болния орган може да се въздейства не само с лекарства или с физиотерапевтични средства, но и енергийно, като се изпращат енергийни потоци чрез волево усилие. През 80-те години в екстрасензориката, която преминаваше същите етапи, както и официалната медицина, се появи разбирането, че при лечението на болестта е необходимо да се въздейства върху целия организъм. И още: колкото по-рано се провеждаше енергийната корекция, толкова по-лесно можехме да се справим с болестта. През 1986 година аз предприех опит за ранна диагностика на заболяванията, като изследвах енергийното състояние на организма. Оказа се, че анализът на енергоинформационните полета позволява да се види заболяването значително по-рано, отколкото с най-съвършената апаратура.

Ясно беше, че за по-нататъшното развитие на ранната диагностика трябва да се ползват методи, които определят енергоинформационното състояние на организма. Работейки неотклонно в тази посока, аз постигах точна и ранна диагностика на болестта, излизайки на по-фините  нива на полевите енергоинформационни структури.

През 1990 година стигнах до съвсем ново ниво на изследвания и открих в енергоинформационните структури, които обкръжават човека, специфични полеви деформации, водещи до болести и нарушения на физическото самочувствие. Отстраняването им по енергиен път даваше прекрасен лечебен ефект. По-нататък се оказа, че полевата структура на човека има по-сложен строеж и именно полевите, енергоинформационни структури определят физическото състояние на организма, тоест болестта започва на полево, енергоинформационно ниво.

Като продължих своите изследвания, открих интересна закономерност: при въздействие върху полевите структури се променяше не само физическото състояние на човека, но и неговите емоции, характер и събитията, свързани с него - това, което ние наричаме съдба. Следователно на полево ниво физическото, емоционалното и психическото състояние на човека представляват единно цяло, където едното е свързано с другото. Това обясняваше защо психическите и емоционалните изблици влияят толкова силно на физическото състояние на човека. Значи при лечението ние въздействаме не толкова на тялото, а в някаква степен на емоциите и на психиката на човека. Също толкова вярно е и обратното. Като влияем на интелекта, психиката и емоциите на човека, ние въздействаме и върху физическото му състояние.

През 1991 година успях да направя откритие, смисълът на което се състои в следното: на енергоинформационно ниво родителите, децата и внуците са единно цяло. Психиката, емоциите и поведението на родителите влияят на психиката, емоциите и физическото състояние на децата. Следователно, като променим психиката на родителите, можем да променим и физическото състояние на децата.

Проведените изследвания показаха, че генетичният код не е основният предавател на информация. Не по-малка роля в този процес принадлежи на полевите енергоинформационни процеси. Като изхождаме от това, можем да говорим за полеви генотип, който е по-обемен от физическия и предава по наследство емоциите, характера и даже мирогледа. Това даде възможност да се установи връзка между педагогиката, психологията, психиатрията, физиологията и други науки, изучаващи човека.

Всъщност беше открит механизмът на кармата, за който се споменава в много източници, но реално не бе изучен от никого. В резултат на многогодишни изследвания, потвърдени  практически от излекуването на болните, беше определен механизмът, който свързва мислите, емоциите и поведението на човека с неговите болести и с болестите на децата му. Човек представлява не само физическа, но и полева обвивка. Ако за физическата обвивка основни са пространствените характеристики, то за полевата това са времевите характеристики. Физическото тяло се разполага в пространството, полевото - във времето. Като върши някакви постъпки, като реализира мисли и емоции във физическия план, човек въздейства върху своето времево тяло, тоест, по-просто казано, с поведението и с емоциите си той влияе на бъдещето си. Мирогледът на човека, неговите емоции, въздействат върху времевото тяло по-силно от физическите постъпки. В това се състои механизмът на кармата, приблизителното описание на който можем да намерим в специфичната литература. В светлината на това, формирането на правилен мироглед и емоции придобива много по-голямо значение за оцеляването и развитието на човечеството, отколкото всички успехи на съвременната медицина. Тези изследвания ни позволяват да обединим знанията за човека в единна система, като съответно увеличаваме и разкриваме перспективите за бъдещето.