ПЪРВА ЧАСТ

Една ученичка пита:

- Когато не искаме да правим нещо, а много настоятелно ни карат, как да реагираме и как да се отнасяме към това?

Често ме питат по какво гордостта се различава от възгордяването. Поведението на гордия човек защитава душата му. Поведението на възгордялия се унижава другите. Общуването с хората винаги е компромис. За да разбереш другия, трябва в някаква степен да накърниш своите интереси. Ако накърняваме само своите желания или амбиции, може да се подчиним на другия човек. Но ако ни накарат да извършим нещо безнравствено, което руши любовта в душата ни, тогава вече трябва да се съпротивляваме.

Ако, например, приятели викат едно момче да играе с тях футбол, а на него не му се иска, съвсем допустимо е, в името на общия интерес, човек да направи усилие. Но ако го карат да убие котка или да открадне, вече трябва да се дава отпор. Ако ние не защитаваме любовта в душата си, включително и с твърдо външно поведение, вътрешно ще станем роби на друг човек и тогава ще страдат душата, здравето и съдбата ни.

Христос прогонил търговците от храма и го направил заради спасението на душата. Божественото в човека не бива да се сраства с живота, със съзнанието и с желанията, за да може той да долови разликата между унизяването на тялото, унизяването на душата и унизяването на Божественото. Тогава човек няма да бъде роб, който мрази всички, или пък господар, който унижава и презира всички. Най важното във всяко унижение е да запазим Божественото в душата си. Не се озлобявайте, но и не позволявайте да се руши вашата нравственост.

- Какво да правим, за да се освободим от страха от височина? Дори само да си представя, че съм застанал на края на покрива, едва ли не губя съзнание! И с времето този страх се увеличава!

- Страхът от височина всъщност е страх за живота ви и за вашето бъдеще. Проблеми от сексуалната сфера излизат на повърхността на нашето съзнание под формата на страхове, обидчивост и ревност. Ако не умеем да обичаме другия човек, любовта ни е съпроводена с условия и изисквания, а впоследствие - с обиди, ревност, осъждане и по този начин се засилва привързаността ни към основите на живота. А основите на живота са сексуалното влечение, любимия човек, децата, семейството. Колкото повече потискаме любовта в душата си, толкова повече намалява енергията ни и толкова повече нараства зависимостта ни от света, който ни заобикаля. Така нараства и страхът от загубата.

Такива хора се страхуват от височина, от самота и тъмнина, или може само при вида на кръв да губят съзнание. Много често те стават вегетарианци, защото чисто психологически не могат да понесат смъртта на едно животно. Смъртта на роднина или близък човек може да предизвика у тях непреодолим стрес, защото в подсъзнанието им главната опорна точка е изместена от Божествената любов върху човешкия живот. Как да се излезе от подобна ситуация? Преди всичко трябва да се научим да обичаме. Ако любимият човек ви е обидил, продължавайте да го обичате като брат. Ако не можете, обичайте го като син. Ако и това не става - обичайте го като баща. Това ще ви помогне да запазите връзката си с Бог.

А след това трябва да започнете да увеличавате дистанцията си с човешкото щастие. Необходимо е вътрешно да се отдръпнете от най-любимия човек, защото пълно единство може да има само с Твореца. Душата не бива да се сраства с нищо. И още. Храната засилва нашата зависимост. Затова периодичното ѝ ограничаване помага на душата да намали привързаността си към света. Консумиращият човек е зависим, отдаващият е свободен. Колкото повече сме готови да даваме (и не е задължително пари, а душевна топлина, грижа и внимание), толкова по-мощен става нашият енергиен заряд и толкова повече намалява привързаността ни към света. Правилата са прости - необходимо е само да се спазват.