Влакът ритмично отброява километрите път. Погле- дът улавя отделни фрагменти от живота, който пробягва зад прозореца.
Най-напред – среща. С интерес разглеждам полян- ката, неголямата градина, килналата се на една страна къща. Съхне пране, до локвата се вижда малко ято гъски.
Няколко секунди живея на това място, усещам се там. А след това – раздяла. За денонощието, което пътува вла- кът, минавам хиляди такива раздели.
Не с главата, а със сърцето вече разбираш илюзор- ността на всичките ни проблеми. «Всичко действително е разумно, всичко разумно – действително» – тази фраза на Хегел по някаква причина изплува в съзнанието ми.
Светът наистина е разумен, защо тогава Хегел е виждал тези връзки, а другите – не? Сигурно защото съзнанието и тялото за него не са били абсолютни ценности. Съзна- нието е свързано с материалните обекти, затова то е фраг- ментирано. То вижда най-повърхностните връзки. Хегел не само е чувствал, че целият свят реализира скрита про- грама, той е виждал как тази програма всяка част от се- кундата продължава да свързва всички събития, ставащи 3
в света. Действително във всяка ситуация има висш сми- съл и често най-нелепата и неприятна за нас ситуация след известно време изглежда като помощ и спасение.
Виждам това по пациентите. Да допуснем, че имат проклятие, уроки или магия. Това еднозначно се възпри- ема като нещастие, от което трябва да се избавим. Но нали всяка неприятност, която се случва с нас, винаги уравновесява и неутрализира друг проблем.
Най-страшните загуби са онези, които не забеляз- ваме. Когато губим връзката с Бог и вътрешно започваме да се прекланяме пред човешкото щастие, често изпит- ваме само наслада. Представете си, че човек дълго и мъ- чително гради основите на къща. Тези основи могат да издържат два етажа. Човекът получава удоволствие, ко- гато издига стените и подготвя помещението за живеене, а от строителството на основите не изпитва никакво удо- волствие. Ето че е построен и измазан първият етаж и за- почва строежът на втория. Човекът е два пъти по-щастлив – мечтите и желанията му се сбъдват – и в преследване на човешкото щастие започва да строи трети, а след това и четвърти етаж. И изведнъж идва някакъв чиновник и казва: «Махнете третия и четвъртия етаж, не е позво- лено!» Човекът се мъчи, страда, мрази и не разбира, че допълнителните два етажа могат да го погубят.
А ето как изглежда това в реалността. Например, човек е направил смисъл на живота си стабилността и материалното благополучие и нещата му са тръгнали добре, появили са се пари и успех. Това е напълно ес- тествено, защото по-голямата част от енергията си той е насочил за реализация на плановете си.