УВОД

Колкото  по-съвършена  е системата, толкова  по-силна е нейната тенденция да се изолира от света и да се ориентира само към себе си. Това означава, че истинското съвършенство трябва да носи в себе си собственото си отрицание – и това е залогът за оцеляването.

В последно време започнах да забелязвам, че се опитвам да реша всички проблеми единствено с метода на духовното пречистване. На теория аз съм напълно прав, но времето не винаги стига за духовно пречистване. Нужни са правилни действия.

Един пациент сподели с мен следната история:

– На една жена започнаха да ѝ се появяват малки язвички в устната кухина – никакви лекарства не помагаха. Бе посетила най-добрите лекари в Москва, но всичко се оказа безрезултатно. Беше се консултирала със светилата на медицината и в чужбина, но не оздравяваше. Екстрасенсите също се опитваха да ѝ помогнат. Настъпваше някакво подобрение, но после болестта пак се появяваше. Всичките ѝ опити се оказаха неуспешни. След време случайно споделила проблема си с някого, който в отговор я подсетил:

– Имаш метални коронки, които се окисляват и това предизвиква тези ранички.

Когато сменили коронките, проблемът изчезнал. Случи ми се да се сблъскам с подобна ситуация. Ръководител на малка фирма ме потърси за помощ.

– Прочетох книгата ви – разказваше той, – не съм пристрастен към парите, плащам на  сътрудниците си повече, отколкото те заработват в действителност, и за здраве не жаля пари. Но в последно време ме преследва усещането за някакво неблагополучие.

– Имате добра интуиция – отговорих му аз. – Единственото пристрастяване, което аз виждам, е благополучното семейство, тоест неприятностите, които идват по съдба, вие приемате с някакво съпротивление. Тази програма се предава на вашите подчинени.

Прегледах полето на сътрудниците във фирмата му и видях и у тях подобно нарушение. Случаят беше елементарен и аз забравих за него, но след известно време се срещнахме отново с ръководителя на фирмата.

– Знаете ли – разказваше ми този човек, – на моите сътрудници започнаха да им се случват неприятности. Бих искал да разбера причината за това. След това у мен се появи някаква непонятна агресия към тях.

Гледам в началото полето на хората около този човек и виждам силна агресия. В основата ѝ е пристрастяването към благополучната съдба и презрение към хората. На ниво поле се вижда как душите им се ожесточават. В основата си това е свързано с техния началник. Това значи, че при него се е повишила агресията заради някакво неблагополучие и той не е издържал изпитанието. Диагностицирам го и за моя голяма изненада не откривам никаква агресия. Излиза, че неговото духовно състояние не е причината в случая. Близо час общувам с него и трескаво се опитвам да намеря причината. Той има два-три варианта за възможни проблеми, но и те, както виждам, не са свързани със ситуацията. Паралелно мислено проверявам десетки свои варианти, но всеки път удрям на камък. Когато всички мои стереотипи се разрушиха и престанаха да работят, в главата ми се появи пустота. Решението дойде изящно и неочаквано.

– Вие развращавате своите сътрудници с високите заплати.

Събеседникът ми онемя.

– Как да разбирам това?

– Ако човек прави грешки и не го наказват, неговата пристрастеност към благополучната съдба расте. И душата му става горда и агресивна. Ако човек получава висока заплата, съзнавайки, че не я заработва и виждайки, че за същия труд другите получават много по-малко, то това също повишава пристрастеността му към благополучната съдба. В дадената ситуация да останеш балансиран е твърде сложно. На творческите хора това се удава по-лесно. Но на обикновения изпълнител му е много трудно. Така значи – обръщам се аз към ръководителя:

– Вие искате добро за своите сътрудници, и във вашето разбиране то е отсъствие на наказание при погрешна постъпка и максимални заплати, тоест да създавате на подчинените си висок духовен и физически комфорт. С това все по-силно ги пристрастявате към благополучието и стабилността. И затова подсъзнателно те трябва да разрушат тази стабилност, за да оцелеят. В нормална ситуация те би трябвало да развалят работата, тоест източника на опасността, но вие имате добра интуиция и енергетика. Затова се разрушава не толкова работата, колкото съдбата на подчинените.

– Ето вижте – показвам му, – при един от вашите сътрудници ситуацията се движи към смърт, а в полето на втория  присъства йероглифът на смъртта. Но ако те загинат, вие ще бъдете наказан. По-рано родителите мислеха, че смисълът на педагогиката е в създаването на максимално комфортни условия за детето и в постоянното изнасяне на нравоучения. Но детето никога не възприема нравоученията, дори постъпките и поведението на родителите тук не са толкова важни. Главното, което води и възпитава детето, е вътрешното състояние на душите на неговите родители. Педагогиката – това е от една страна любов към детето, а от друга – създаване на тези ситуации, с които то ще се сблъска в живота, и подсигуряването му в тези ситуации. Ако родителят жестоко накаже детето за погрешна постъпка, като едновременно демонстрира любов, това ще бъде по-добро от нежеланието да му нанесе духовна и физическа болка. Добротата без дисциплина е не по-малко опасна от насилието и жестокостта.

Обажда ми се пациентка, моя стара позната.  Спомням си, че когато ѝ  поставиха диагноза "рак на бъбрека" и ѝ  предложиха да премахнат болния орган, ние имахме сериозен разговор.

– Ако енергетиката на втория ви бъбрек беше по-добра, то операцията би имала смисъл. Но тя е толкова нестабилна, че едва ли операцията ще помогне.

По-късно диагнозата бе отхвърлена, но ние периодично говорехме по телефона и аз вече решавах творчески въпроси, тоест не здравословни проблеми, а анализ на различни ситуации. Но този път тя беше с необяснимо висока температура, около четиридесет градуса. Виждам захващане за духовността и благополучната съдба.

– Премахнете претенциите си във всички случаи, когато сте имали неприятности. Обадете ми се утре.

На другия ден тя ми се обажда – абсолютно никакви промени. Аз отново гледам полето и продължавам обясненията си.

– Предали сте раздразнението си, недоволството си, обидите си на своята дъщеря и на бъдещите си внуци. Молете се за тях.

На другия ден тя отново се обажда и с измъчен глас ми съобщава, че положението се е влошило.

– Не сте успели да премахнете от дъщеря си прилепването към духовността и благополучната съдба. Духовността не е само нравственост и справедливост, тя обхваща и планове, цели, задачи, ред. Прилепването към реда се лекува с разваляне на реда, с непорядъчно отношение от страна на другите хора.

– Какъв ти  ред! – плаче жената. –  Вече няколко месеца, откакто сме в нов апартамент, а живеем в такъв хаос, че  повече не издържам. Специално си взех отпуск, за да почистя и подредя, но веднага се разболях.

Досещам се:

– Разболели сте се поради това, че сте искали да внесете ред. Ако го бяхте направили, би могла да се разболее  дъщеря ви. Програмата за пристрастяване към стабилността и реда рязко би се повишила. Разберете, животът не е подреденост. Обмяната на веществата – това е разрушение, но контролирано. Ако се отстрани всяко разрушение,  ще се получи  труп, обмяна на веществата вече няма. Животът е колеблив процес между хаоса и реда. Редът често е по-опасен и от хаоса. Когато сте се дразнели на онези, които не се държат в съответствие с плановете ви и нарушават вашата стабилност и представите ви за благополучие, вие до такава степен сте се пристрастили към това, че около вас е започнал процес отначало на разрушаване на ситуацията, а после и на здравето. Обърнете се към Бог и го молете да ви прости за това, че сте абсолютизирали реда и сте предали същото и на потомците си.

На другия ден температурата на жената се нормализира.

Обаждат се мои пациенти – мъж и жена:

– Хвана ни едновременно – оплакват се те. – Сякаш при жена ми всичко бе наред и изведнъж всичко се разруши.

– Сега е есен – обяснявам аз, – контактът със задгробния свят, където се намира складът на нашето съзнание, се усилва. На повърхността изплува "нечистотията", по-рано незабележима, и рязко изостря проблемите.

– При вас – обяснявам отново на мъжа, – има пристрастеност към земните неща – парите и благополучната съдба. Парите не само като материално благополучие, но и като символ на стабилността и властта, където стабилизацията на земното често е ставала чрез жената. Неприемането на пречистването е било под формата на обиди. Чрез обидите вие сте пристрастили своя син към земните ценности. Той няма добро поле и затова ви боли сърцето. При вашата съпруга има силна привързаност към духовното. Такива хора винаги имат чувството, че са прави. Те искат да натрапят на всички своята представа за света. Често им се струва, че хората и целият свят са несправедливи. Чувстват постоянно презрение и раздразнение към хората, които разрушават техните планове и стереотипи на поведение. Чрез агресията си вашата съпруга е привързала към духовността и сина си, и дъщеря си. За да оцелее, дъщеря ви трябва да се издигне над духовността или да се откаже от нея, тоест да  нарушава моралните и нравствени принципи.

– Вие – обяснявам на жената по телефона, – през последните няколко месеца сте осъждали и презирали дъщеря си, без да разбирате, че сте авторът на това нейно поведение. Следователно, вместо да помогнете на дъщеря си, вие неволно сте ѝ вредили. И затова имате проблеми със здравето. Понастоящем тези проблеми спасяват живота на дъщеря ви.

Мъжът ме пита:

– Сега имам силна болка в сърцето.  Да повикам  ли"Бърза помощ" и да вземам ли лекарства?

– Вашата подсъзнателна агресия сега може да убие жена ви, тази агресия се блокира от сърдечната болка, а лекарствата ще ви извадят от това състояние и ще потиснат болката. Допустимо е да се работи успоредно, т.е. едновременно с лекарствата да се молите и да пречиствате душата си.

След два дни те отново ми се обаждат – състоянието се  подобрило, но не особено.

– Настъпи времето – обяснявам им аз, – когато на никого няма да бъде позволено да е само материалист или идеалист. По-рано човек се  пристрастявал към земното и се отделял от Бог,  тялото му боледувало и после  умирало. Той  отблъсквал от себе си земното и вървял към духовното. В този промеждутък от време той е бил 98 процента щастлив. След това човек се  пристрастявал към духовното и тогава започвал да боледува духът му.

Дълго време учените отделяха твърде строго рационалното от ирационалното, мислите от чувствата. Но нито едно сериозно откритие не е минавало без това, което ние наричаме "интуитивен пробив", "озарение". В основата на науката лежат опитът, експериментът. С експеримента се проверява някаква идея или концепция, или както казват учените, експериментът ражда откритието. Но за да проведеш експеримент, трябва интуитивно да знаеш резултата. На дьлбочинно емоционално ниво експериментът и откритието вече са се осъществили, остава само да бъдат реализирани. В основата на всичко лежат нови емоционални модели за възприемане на света. Дават ги изкуството, философията, религията. А също така и житейските ситуации, които ежедневно ни сполетяват. Преминаването с любов през всички колизии в живота е онова, което ни дава богатството на нашите чувства. Често науката влиза в задънена улица, опитвайки се единствено по пътя на логиката да съедини разкъсаните звена.

Неотдавна с любопитен въпрос към мен се обърна мой приятел, уролог:

– Можеш ли да ми обясниш нещо? Един човек минава курс на лечение от трихомони. Нищо не помага. Повторен курс на лечение – резултатът е същият. След време пак правят изследвания и те показват същата картина. След което изведнъж, без всякакви видими причини, инфекцията изчезва. Правят изследвания – всичко е чисто. Минават няколко месеца, в изследваната урина се появяват мъртви трихомони. Под микроскопа те изглеждат така, сякаш пациентът е преминал интензивен курс на лечение.

– Обикновената логика тук отсъства. Но тя съществува, просто трябва да се приеме друга концепция. Изходната концепция предполага, че лекарството въздейства на инфекцията. Самият човек и неговото състояние не са се отчитали. В последно време започнаха да вземат предвид имунитета. И за да засилят ефективността на лекарствата, преди това въздействат с имунни препарати. Но концепцията не се е променила: инфекцията – това е само зло. А всъщност всяка инфекция блокира подсъзнателна агресия от различен характер. Тази агресия деформира полевите структури и намалява локалния и общ имунитет. Могат да се прилагат имунни препарати, а след това инфекцията да се потушава с антибиотици, но лекувайки едно, влошаваме друго.

Неотдавна приех един мъж. Той е на петдесет години, а се чувства напълно импотентен. Обикновено импотентността се появява заради ревност, обиди и презрение към жените. Тази агресия се връща и програмата за самоунищожение разрушава пикочно-половата система. Обяснявам на пациента:

– Вие сте се сърдили сам на себе си. Имате други болезнени проблеми – способностите, съвършенството, съдбата и бъдещето. Вашата програма за самоунищожение надвишава два пъти смъртоносното ниво. От тук следва, че или започва рязко намаляване на потентността, или се появяват силни хемороиди, или се появява инфекция на пикочно-половите органи. Лекувате успешно инфекцията си, но получавате импотентност, затова по-добре да се започне с главното. Изобщо понятието "стареене" в голяма степен с резултат от натрупалите се претенции към обкръжаващия свят, към себе си и към Бог.

Да се върнем към инфекцията. В зависимост от вътрешното състояние на емоционалната насоченост на човека неговата подсъзнателна агресия или избухва, или се потушава. Когато човек взема хапчета и провежда курс на лечение, се получава подсъзнателно потискане на плътското, сексуалното наслаждение, на сексуалните отношения. Сексът се асоциира с болката и болестта. Стига се до принудително откъсване от земните удоволствия. Ако човек се моли, пази пост и гладува, налице е същият процес, но той е доброволен. Програмата за унижаване постепенно навлиза в подсъзнанието и щом достигне определено ниво, подсъзнателната агресия пада. Защото срастването на душата със сексуалните удоволствия рязко намалява. Инфекцията става ненужна и организмът бързо я унищожава. Но в случай че човек отново се хвърли в сексуални удоволствия, забравяйки за всичко, организмът в определена зона си е съхранил нова инфекция. Ако агресията не е голяма, анализите са чисти. Ако агресията е повишена, в ограничената зона започват да се излъчват трихомони, но обкръжаващата среда е все още доста активна и микроорганизмите в нея умират. Ако агресията се повиши рязко, тогава след сексуалния контакт, който многократно засилва пристрастеността към плътските удоволствия, зоната се отваря и започва активно инфектиране, а човекът смята, че се е заразил от сексуалния контакт. Ако мъжът е с висока подсъзнателна агресия към жените, от няколко жени интуитивно той ще избере тази, която има най-отвратителния характер или е инфектирана. И към такава жена ще го води неговият двойник или неговата съдба. Защото обидата е скрито пожелание за смърт. А когато пръстът иска да унищожи ръката или организма, с пръста обикновено не се церемонят.

– Разбрах те – отговори приятелят. – Духовната работа, разбира се, е прекрасно нещо. Но не всеки може да се промени веднага. Лекарствата  все пак помагат. Съгласен ли си?

– Съгласен съм!

– Искам да те проверя. Можеш ли по наименованията на лекарствата да определиш кое от тях е най-ефективно при лечението на хламидиите? Сега уролозите лекуват ударно. Провежда се един курс – не помага. Провежда се следващ. А това, че пациентът започва да позеленява и черният му дроб се разпада, е другата страна на нещата. Аз вземам флората на пациента и в лабораторията я проверяват за чувствителност към различни лекарства. Така се пести  и време, и здравето на пациента. Сега искам да проверя чувствителността на взетите за анализ хламидии към четиринадесет вида нови препарати.

Той започва да ги изрежда и аз интуитивно оценявам тяхната ефективност. Само два препарата по мое усещане биха могли да имат някакъв ефект. След седмица ние се чухме. Лекарите бяха проверили ефективността на тези лекарства върху култури и само две от тях бяха дали положителни резултати. Бяха именно тези, които аз назовах.

– Това е направо чудо – удивяваше се приятелят ми.

–  Не е чудо – отговорих му. – Всеки от нас има тази информация, но не умеем правилно да я използваме. Ако приемаме лекарство, без да вземем предвид вариантите и без да отчитаме последствията, краят може да се окаже плачевен. Колкото по-ефективно въздейства лекарството, толкова повече пациентът трябва духовно да работи върху себе си. В дадения случай ще помогнат постоянна молитва, дълъг пост и пълно въздържане от сексуални контакти. Към това могат да се добавят физически и дихателни упражнения. Тогава лекарството няма да навреди, а ще помогне.

– Добре, а ако се приложи и иглотерапия?

– Тук всичко зависи от личността на иглотерапевта. Двама различни иглотерапевти, съвършено еднакво работещи с иглите, ще получат абсолютно различни резултати. И не на всеки човек свише ще му позволят да стане лекар, да не говорим пък за иглотерапията. Дори когато лекарят предписва таблетки, той включва своята енергетика. Затова той трябва да бъде винаги малко и свещеник. И само с голям запас от любов в душата може да се стане лекар. Тогава, давайки на болния таблетки за лекуване на тялото, лекарят интуитивно лекува душата. Ако запасът му от любов е малък, той лекува само тялото, при това нанасяйки вреда на душата на пациента, а после се разплаща  със своето здраве и със здравето на своите близки. Статистиката сочи, че продължителността на живота на лекарите е по-малка, отколкото при хората с други професии. За да се увеличи тя, лекарите трябва не само постоянно да трупат запас от любов в душата си, но и да разберат една проста истина: нито един лекар и нито един лечител никога не са лекували и не лекуват, те само помагат на болния да оздравее.

Неотдавна реших да подложа себе си на малък изпит. Казаха ми, че извлеченият от растенията сок след съответна преработка проявявал лечебни свойства. В такава среда сложили култура от ракови клетки. В едната среда клетките умрели, а в другата се размножили активно.

– Нека аз да определя в коя среда – предложих. Пред мен поставиха пет бутилки. Сред тях бяха двете, с чието съдържание бяха правили експеримента.

– Ето в тези две бутилки може да се наблюдава активация на растежа – казах, – а в другите три – унищожаване на раковите клетки.

Моите изпитатели се усмихваха.

– Всичко е правилно.

В една от двете бутилки е протекъл процес на увеличаване на клетките в екстракт от цвекло.  В две други бутилки, съдържащи екстракт от зеле, се наблюдаваше намаляване на раковите клетки. Останалите две бутилки бяха с екстракти от моркови и магданоз. Те също трябваше да бъдат проверени. По принцип всичко е сходно. Ако налице е екстракт от моркови, ще се подобрява зрението. Морковите намаляват и ревността. Тук причината не е в микроелементите, а в енергетиката.

Ревнивците е по-добре да се хранят с каши, зеле, моркови, магданоз, по-малко домати, и вместо свинско по-добре да ядат агнешко. Свинското усилва ревността. Аз писах в първата си книга за човека, който пиел кръвта на заклани прасета и това се отразило на сина му. В кръвта на прасето е имало информация не само за страх, но и за прилепване към съдбата: сексуални удоволствия, храна, привързаност, тоест всички плътски удоволствия, които приземяват душата.

Когато човек постоянно се храни вкусно и разнообразно, той получава все повече и повече от информацията, заложена в храната. Човек става зависим от нея. Съдейки по всичко, на периоди храненето трябва да бъде еднообразно. И затова хлябът и кашите са едни от най-добрите храни.

Свикнал бях да мисля, че получаването на нова информация идва като неочакван подарък. Човекът е бил озарен – на един му е провървяло повече,  на друг – по-малко. Това бях чел в книгите. Оказва се, че новата информация винаги идва с болка и мъчение. Тя идва като силата на злото и като разрушение. Ако не се появи озлобяване, човек запазва любовта и тогава изпитанието е издържано и вторият етап за усвояване на информацията протича по-безболезнено. Именно той се възприема като озарение, като нова идея. Едва след това разбрах каква е работата... И започнах да обяснявам на пациентите: "Основната конструкция на света – това е любовта". Вселената е резултат от взаимодействието на три същности: едната съзидава, втората разрушава, а третата стабилизира. Силите на хаоса или разрушението са от по-висок порядък. Това означава, че в него е скрита голяма любов към Бог. Затова ако в отговор на разрушението ние отговаряме с увеличаване на количеството любов в душата, разрушението се превръща в съзидание. Вътрешната ненавист към разрушенията е нежелание да се развиваме по-нататък. По тази причина колкото повече любов към Бог изпитваме, когато имаме неприятности, толкова по-дълбоко опознаваме всичко, създадено от Него.

Един от най-сериозните етапи на моето познание започна в края на 1994 година. Аз почувствах, че губя контрол над ситуацията. Водех се по разработена от мен схема: има земно, има Божествено. Прилепването към земното поражда агресия, следват нещастия и болести. Обяснявах на пациентите си защо Мойсей  убивал онези, които  се молели на златния телец. Мойсей  убивал онези, за които парите и Бог били едно и също. Говорех така: това е земното, а онова – духовното и Божественото. Духовното и Божественото бяха за мен едно и също. Веднага щом концепцията за земното беше оформена напълно и аз реших, че мога да издам втората книга, с мен започнаха да се случват странни неща.

Първо, рязко се увеличи броят на болните, на които аз не можех да помогна. Започнаха да ме подвеждат и да ме лъжат по най-неочакван начин. За това вече съм писал във втората си книга. При това процесът набираше скорост.

Исках да помогна на един човек. Той ми стискаше ръката с голяма благодарност. После се изясни, че в същото време той с приятеля си е разработвал планове как да ми отнеме повече пари. Ако това бе само една обикновена измама, бих я приел лесно, но бе ме  предал човек, на когото се доверих и на когото исках да помогна. Моята система не даваше отговор защо е станало така. Всичко е определено от Бог и аз чувствах, че тази дива и нелепа история има някакъв смисъл. Но какъв – не ми бе по силите да разбера. Единственото, което можех да направя, бе да премахна обидите и претенциите си към тези хора. Направих го достатъчно бързо. По-сложно беше да не се отричам от любовта към хората, които ме бяха предали.

"Добре – мислех си аз, – те ме предадоха, а аз трябва да ги обичам". Съумях да преодолея това и претенциите ми изчезнаха напълно. Но не изчезнаха проблемите. След известно време левите колела на москвича ми попаднаха отначало в пясък, а след това – в кална локва.

Автомобилът се качи на тротоара, а после се вряза между дърветата, смачквайки първо левия, а след това и десния калник. Ако колата не се беше ударила с калниците, а челно, на моето място щеше да хлътне двигателят. Но всичко това бе дребна неприятност. Най-тежко за мен беше да виждам как при някой мой пациент системата, отшлифована до блясък, не дава резултат. Усещането е следното: човекът потъва, а ти вместо да го спасяваш, му махаш с ръка от брега.

Помня един случай. При мен дойде пациент, който физически беше здрав, но на ниво поле  имаше големи проблеми.

– Вашата душа е пристрастена към парите и благополучната съдба – обяснявам му. – Подсъзнателната ви агресия превишава смъртоносното ниво, тоест действа като мина със закъснител, която е вътре във вас и може да се взриви. Вие трябва да се молите не на земното, а на духовното и Божественото.

Той ми повярва. Състоянието му се подобри, но после се случи нещо неочаквано.

– Зарязах работата си – разказваше той, – и нямам желание да работя. Престанах да се интересувам от всичко земно.

– Не се безпокойте, това скоро ще мине – обяснявах. – Започва се с рязко откъсване от земното, появява се равнодушие към него, но след това човек се връща към земното щастие и му се наслаждава, без да е вкопчен в него.

Пациентът обаче не се връщаше към земното. Той се отдалечаваше все повече и повече и аз нищо не можех да направя. Жена му се обаждаше и със сълзи на очи ме молеше да помогна.

– Страхувам се за психиката на мъжа ми – казваше тя, – навсякъде е окачил кръстове и икони, престана да общува с приятели и роднини. Каквото и да му кажа,  просто не ме чува.

И ето, пак говоря с пациента. Обяснявам му, че е време да се върне към земното. Но той не може да го постигне.

– Знаете ли, аз започнах да губя интерес към жените и към живота изобщо – ми каза той.

Разбира се, това би могло да се отнесе към особеностите на личността на пациента. Но аз чувствах, че всичко това е свързано с вълната, която се надигна и която аз не можех да възпра. Това означаваше, че втората книга не трябва да се издава. Имаше нещо недовършено в информацията, която давах. Аз най-добре знам какво мощно въздействие оказва информацията, изложена в книгата ми. А в същото време книжният пазар се наводняваше с фалшиви издания, в които бяха написани такива неща, че на читателите им настръхваха косите и всички мислеха, че това съм го написал аз. Предлагаха ми да напиша втората книга на части, за да възпра по някакъв начин неконтролируемостта на книжния пазар, но аз не можех да рискувам. Повечето читатели прочетоха не втората, а третата книга. Реалната втора книга беше написана през 1993 година. Аз взех от нея само един случай,  всичко останало хвърлих в коша. И започнах да пиша книгата наново. Не исках втората книга да бъде преповтаряне на първата. Затова във втората има усещане за рязко дръпване. "Като че ли я е написал друг човек" – казваха читатели.

Зад цялата тази суетня аз често виждах едно: моята система е несъвършена, но връщане назад  вече няма, а пред мен е стена, която не мога да преодолея. Аз не бих я и преодолял, ако не знаех колко са важни изследванията за тези, които скоро ще боледуват и умират, без да разбират защо и по каква причина.

Сега не помня в детайли как стана това, но движейки се напред стъпка по стъпка, аз постепенно разбирах къде е моята грешка. Започнах да разбирам, че духовност и Бог са различни неща, че способностите и интелектът формират първия слой на духовното, а в основата му лежат по-фини слоеве. Нравственост, порядъчност, справедливост, морал, идеали. Ден и нощ се опитвах да реша ситуацията и стигнах до разбирането, че духовното има много по-голяма стойност от земното и материалното. Но желанието да се превърне духовното в цел е още по-голямо отричане от Бог.