Благодаря ви за изследванията. Те много ми помогнаха, както и на близките ми. От четири години познавам книгите ви. Спомням си как за пръв път отворих книгата ви «Възпитание на родителите. Част 1». И как нищо от написаното не можах да разбера. Информацията взе да се усвоява чак след седмица и се почна.

Баща ми много се увличаше по алкохола и преяждането. Видимо западаше. Преди първия ми семинар миналата година го вкараха в затвора (по статия «Мошеничество»). За всички от семейството това беше силен удар. При мен самия чистка преди първия семинар и след него не съм забелязал.

Преди този семинар баща ми пак го разтресоха, преместиха го в друг затвор, брат ми се разболя от бронхит. При майка ми – пълен провал на работа. И мен малко ме поразтресе, повече  в емоционален план. Резки промени в настроението.

Татко чете книгите ви в затвора. Мина му псориазисът, оздравяха му коленете. Започна да разбира. Майка ми също се променя към добро.

Още веднъж голямо благодаря! Продължавайте в този дух!

Както е известно, дяволът се проявява в крайностите, Бог – в златната среда. Емоционалните крайности са признак на идолопоклонничеството, на езическо мислене. Такъв човек няма да приеме равенство – или ще се подмазва и прекланя, или ще се мисли за повече от другите и ще ги унижава. Такъв човек безумно се радва на късмета и крайно тежко преживява загубата си.

Любовта е съединяване на противоположностите, златната среда. Единобожникът интуитивно живее по известната схема: намерил си – не се радвай, изгубил си – не плачи. Той няма да е роб на удоволствието и няма да почне да квичи от болка или да реве от загубата. На нас ни се струва, че радостта ни прави щастливи. Всъщност това е заблуда. Човека, който не може да губи, големият късмет, печалба или радост чисто и просто ще го убият. По-трудно е правилно да се премине през изпитание, в което има радост  и благополучие, отколкото когато изпитанието ти се състои от болести, неприятности и загуби.

Всички знаят, че една от бедите на руския народ е пиянството. Философи, психолози, лекари обясняват зависимостта от алкохола с каквото си искат, като се позовават най-вече на външни, исторически фактори. А истинската причина за ставащото с човек винаги се крие вътре в него самия. Вътрешното състояние привлича външните събития. В Русия езическото възприемане на света е водило и до завист, и до крадливост, и до жестокост, и до крепостничество, и до безправие на народа на фона на пълната непогрешимост и безконтролност на духовната и светска власт. Алкохолът позволявал да се приглуши превъзбудата от прииждащата радост и да се отслаби болката от загубата. Затова руснакът пие и при радост, и при болка.

За този, който не се е научил да обича, голямата мъка и голямата радост са сериозна опасност. В сегашния свят не само алкохолът позволява на човек донякъде да усети състоянието на единобожника; преяждането, увлечението по секса, наркотиците, хазартните игри, компютърните игри – всичко това са опити донякъде да се балансират емоционалните крайности, убийствени за човек.

Нещастието, болестта, смъртта също помагат да се сдържи залитането в емоционални крайности. Затова в днешната цивилизация, изгубила единобожието, все повече и повече ще се усилва подсъзнателното влечение към нещастия, болести и смърт. Това е съвсем закономерна тенденция.

Когато се връщаме към любовта, ние преставаме да сме роби на инстинктите и желанията си. Не се прекланяме пред удоволствията и не се побъркваме от загубите. Противоположностите се развиват, допълвайки се взаимно, и едва тогава настъпва душевно и физическо оздравяване.