ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Много хора, след като са прочели седемте ми книги, питат: "Как да се моля? Какво да искам?"

- Направете само едно нещо - отговарям им, - научете се правилно да преминавате през травмиращите ситуации. Научете се да запазвате Божественото в моментите, когато губите човешкото. Ако усетите, че запазвате любовта при всяка ситуация, молете се за децата си, за да могат и те да запазват любовта при всички изпитания. Не само когато се разрушава материалното и духовното равнище, но и когато се руши най-главното - чувственото.

Познати са ми казвали, че информацията се усвоява най-лесно чрез въпроси и отговори. Затова излиза тази книга и ако забележите повторения, искам да ви предупредя, че те не са случайни.

Вчера, на 18-ти март, имах лекция в Санкт-Петербург. Сутринта от офиса си позвъних на една жена, която бе идвала два пъти при мен на преглед. Тя има рак. Подобрение няма. За мен това е интересна ситуация. Звъня ѝ по телефона и гледам полето ѝ. (Вчера тя е била на лекцията ми). Полето ѝ е добро, приемането на травмираща ситуация е високо.

- Кажете имената на децата си - моля я аз.

Тя ги казва и всичко ми става ясно. В полето има възможна смърт на едно от децата. Приемането на травмираща ситуация е затворено. Това момче не може да запази любовта при сътресение на чувственото равнище. Причината е в майката, която не е успяла да запази любовта при пречистващите болезнени ситуации. Всяка болезнена ситуация, която се случва на сина ѝ, на тънък план води до взрив на самоунищожение. При майката тази програма се превръща в раков тумор.

- На млади години вие сте имали изблици на нежелание да живеете, на недоволство от самата себе си - казвам ѝ. - Вътрешно сте потискали любовта към мъжа си, чрез когото е ставало пречистването. Трябва да се молите за сина си, да го научите да запазва любовта винаги,  при всяка ситуация.

- Как да се моля за сина си? - пита жената.

- Но нали вчера в цялата лекция само за това говорих?

- Извинявайте - казва пациентката, - но някак си това, което говорите, не стига до мен.

- Спомнете си всички моменти, когато сте се отричали от любовта. Виждам, че сте работили над себе си. Не виждам омраза или обида в душата ви, но в нея има твърде много отричане от любовта чрез униние и нежелание да се живее. Трябва да прощаваме не само на другите, но и на себе си, трябва да приемаме съдбата си като дадена от Бог. Научете сина си да запазва любовта и да преодолява не само омразата и обидата, но и отчаянието, съмненията и страха.

Не можете да си представите как страхът разрушава душите ни.

Неслучайно в Библията е казано: "Страхуващият се не е изкушен в любовта". В подсъзнанието емоцията на страха се разделя на отричане, омраза и програма за унищожаване на онова, от което се боим. Страхът е една от първичните форми на зависимост. Отначало загубваме усещането и виждането на Божественото в този свят. Волята и желанията ни започват да засенчват Божествената любов.

И тогава се появява страхът. Аз се страхувам да загубя човешкото, от което съм започнал да завися. След страха идват съмнения в бъдещето и неверие в себе си. След тях идват недоволство от съдбата и униние. После се появяват обиди, а след тях - омраза. Когато постоянно се страхуваме за бъдещето си и очакваме нещо от него, вече сме болни. Очакването представлява вампиризъм, потребление, зависимост. Още веднъж накратко повтарям: научете сина си да запазва любовта. Молете се той да отхвърля всичко, което му пречи да обича. Ако помогнете на душата му, ще оздравее и вашето тяло.

Струва ви се, че отричането от любовта става само чрез омразата и обидите?

Неотдавна консултирах един мъж, който имаше аритмия на сърцето, стигаща до спиране на сърдечния ритъм. Причината беше в любимата му жена. Първият въпрос, който ѝ зададох, беше: "Страхувате се да не го загубите?" - "Да, постоянно се страхувам, че той ще си отиде" - отговори тя. - "Разберете, че с това го убивате. Разберете, че в този случай вашата воля няма значение. Ако свише ви е съдено да се разделите, нищо не можете да направите и страховете ви са безсмислени. Ако му е съдено да бъде с вас, той никъде няма да отиде. Но ако любовта ви започне да се превръща в очакване и зависимост, ако поражда страхове и униние, повярвайте ми, това е най-лошият вариант за задържане на любимия човек.”

Има много форми на отричане от любовта.

Любовта винаги е свързана с пречистваща болка. Ако не искаме да приемем болката и се опитаме да избягаме от любимия човек, като провокираме него и себе си към раздяла, като обезценяваме и дискредитираме чувствата си, като се опитваме да ги управляваме, то за спасението на душата си трябва да загубим всичко, заради което се отказваме от любовта към Бог. Да приемеш Божествената воля, да се подчиниш на любовта, да запазиш любовта в момент на загуба на всичко човешко, да живееш с това чувство, като непрекъснато се стремиш към него - това са главните правила  както за здраве, така и за оцеляване.

РАБОТА НАД СЕБЕ СИ

Как да измолим опрощение за предишните си грехове?

Преди месец и половина една жена, която беше дошла на преглед при мен, каза: "Всичко разбрах, сега ще отида да измоля опрощение за всичките си грехове, а след това ще започна да се моля и за потомците си".

Заведох я в стаята, където седеше цялата група, записала се за преглед, и казах:

- Моля всички да запомнят следното:

Има само един грях - това е отричането от Бог, от любовта към Него.

Има един проблем - да се премине през травмираща ситуация, като се запази любовта към Бог, без претенции към Него и към света.

Има само една задача - да се научим все по-ясно да виждаме Божествената любов и воля в себе си и в околния свят.

Колкото по-добре разберете това, толкова по-лесно ще ви бъде да преодолявате всичко, което пречи на любовта. До това ние стигаме постепенно. Отначало преодоляваме желанието да отмъстим, да проклинаме, да съдим и да мразим.

След това преодоляваме обидите.

След това идва период на недоволство от самия себе си, от съдбата си.

След това се опитваме да преодолеем унинието, неверието в себе си, съмненията, страха от бъдещето.

И колкото по-далеч отиваме в преодоляването на агресията, колкото по-тънка и неуловима форма придобива агресията, толкова по-голяма трябва да бъде концентрацията върху любовта.

Най-мащабното човешко щастие идва от бъдещето.

То е тънко и неуловимо.

Такива са и страховете, съмненията и унинието. Но с тях започва незабележимото отричане от Божественото.

Най-висшите аспекти на съзнателните желания се крият в бъдещето.

Зависимостта от бъдещето води до разпад в настоящето и в миналото.

Затова, когато става дума за бъдещето, не забравяйте за Божествената воля.

Ще ви дам един пример: един младеж изоставя приятелката си и тя се обръща към Бог и се моли той да се върне. Унизени са желанията ѝ, съдбата ѝ, живота ѝ. Но за да си върне младежа, тя се концентрира не върху любовта към Бог, а върху желанието си да се свърже с този младеж.

В момент на болка първото, което трябва да направим, е да се устремим към Бог.

Второ: да приемем всеки възможен изход от ситуацията, осланяйки се на Божията воля.

Трето: на външно равнище да следваме човешката логика, като се развиваме и се опитваме да бъдем интересни за любимия човек, като правим опити за възстановяване на отношенията.

Ако, обръщайки се към Бог, запазваме само човешката логика, значи се опитваме да използваме Божественото за своите цели, за своите желания.

Когато се обръщаме към Бог, ние излизаме на такива тънки планове, до които обикновеното волево усилие не достига.

Ако се обръщаме към Бог, за да се изпълнят човешките ни желания, ние просто засилваме зависимостта си от тях в мащаб, много по-голям от този, който причиняват ревността и обидите.

Човек просто се моли за здравето на децата си, да имат те благополучна съдба, да се върне любимата му - и не разбира, че с това разрушава и семейството, и съдбата, и здравето, и душата, при това не само своите, но и на близките си.

Но ако, обръщайки се към Бог, човек казва: "Господи, искам това, но нека бъде не така, както аз искам, а както ти решиш. И всичко, което стане, ще приема със смирение и любов", подобна формулировка вече в значителна степен защитава от едно бъдещо робство пред човешкото щастие.

За да се изпълнят желанията ви, не е необходимо да искате от Бог да ги изпълни. Колкото по-малко любов има във вашите желания, толкова по-малък шанс има те да бъдат изпълнени, а ако бъдат изпълнени, ще повлекат след себе си нещастия. Ако вашите желания произтичат от сексуално влечение, от стремеж да подобрите живота си, колкото по-силна е в тях концентрацията върху човешкото, с толкова повече ревност, завист и обиди ще бъдат съпроводени. Колкото повече се молите за изпълнението на такива желания, толкова по-печални ще бъдат последствията.

Мнозина си мислят така: Бог е по-умен от мен. Той сам ще реши кои желания да изпълни и кои - не.

Няма нищо подобно. Всички желания започват да се изпълняват.

Те се разрушават заедно с автора си, когато на тънък план станат опасни за околния свят.

Щом нашите желания са ориентирани към Божественото, щом е силен вътрешният ни стремеж към любовта, всяко наше желание се изпълнява без молитви.

Щом постоянно преодоляваме в себе си влечението към човешкото, като периодично се сдържаме и се разграничаваме от съзнанието и желанията, устремявайки се към Божественото, когато се разрушава човешкото, ще ни се даде всичко, което искаме.

И трябва да се разбере, че всяка секунда ние правим избор – дали да се откажем от любовта или да тръгнем към нея. И нашите резултати зависят само от твърдостта на устрема ни и от постоянната вътрешна работа над себе си.

Вчера разговарях със сина си.

- При теб не е преминала дълбочинната обидчивост към жените - обяснявам му.

Виждам, че простото изискване да се моли и да премахва обидите е слабо ефективно. Ще се опитам да обясня по прост начин.

Чувствата и желанията, които даден човек има, определят неговите възможности и обемът щастие, което той ще получи. Ето например жабата има ограничен мащаб на чувствата и желанията и тя няма да излезе извън пределите на своя мъничък свят. Значи, колкото е развита нашата чувственост, толкова можем да получаваме мащабно щастие. Но чувствеността се ражда от любовта и без нея умира.

Значи, колкото по-големи са нашите желания, толкова повече трябва да се устремяваме към Бог и към любовта.

Това не са просто призиви. Проверявал съм тези изводи много години при реални ситуации, свързани със здравето. А виждането на тънките планове хилядократно ускорява процеса на преход от теория към практика. На тънък план аз виждам едновременно твоето здраве, твоя характер, твоята съдба и, повярвай ми, там всичко това е единно.

Това, което ти чувстваш сега, по-късно ще бъде твоя съдба.

Ако запазваш в душата си любовта - съдбата ти ще живее и ще се развива. Ако държиш в душата си обиди, осъждане и униние - съдбата ти ще се разболее и ще се разруши. Без болки и загуби няма придобивки. Колкото повече любов има в душата ни, толкова по-голяма болка можем да изтърпим. Най-много болка получаваме чрез любовта към друг човек. Това означава, че ако великодушно, искрено и без претенции се отнасяме към любимия човек, колкото и болезнено да ни е понякога, имаме право да бъдем богати, здрави и щастливи.

Между другото, гледал съм по повод на богатството. Притежаването на яхти, вили, апартаменти, луксозни коли - всичко това са емоции, които обхващат по мащаб около три живота. А обикновената влюбеност обхваща десет-петнайсет живота. Това означава, че отвън ние можем да се убеждаваме в каквото си искаме, а в подсъзнанието ни има реален еталон. Там никакво материално щастие на може да се постави редом с обикновената влюбеност. Колкото получаваме от живота, толкова трябва и да загубим. Колкото щастие получаваме чрез човешката любов, съответно толкова болка трябва да получим.

Крахът на човешката любов може да се понесе само в един случай - когато любовта към Бог е по-важна. Тогава от стремежа към Бог получаваш по-голямо щастие, отколкото от човешката любов. Това се натрупва с години и десетилетия. Потенциал за неунищожимо добродушие обикновено съществува там, където в родословието е имало поколения от вярващи. Може обаче и сам да възпиташ всичко това в себе си. Не веднага, разбира се, но е възможно. Така например, ако в момент на влюбеност почувстваш болка, но на всяка цена искаш да запазиш любовта, тогава емоцията на щастието с обхват от десет живота не се разрушава, което значи, че можеш да имаш и вили, и яхти, и луксозни коли, можеш да бъдеш способен, талантлив и известен. Всичко това няма да повреди душата и тялото ти. Ако искаш да бъдеш щастлив, не пречи на любовта със страхове, неувереност в себе си, униние, обиди и осъждания.

Колкото може по-често убеждавай душата си, че любовта към Бог е най-висше щастие и наслада.

Това ще лекува не само душата, но и тялото, и съдбата ти.